Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03.2014 18:56 - Манипулативни техники: Атака към личността (Argumentum ad hominem)
Автор: manipulation1001 Категория: Други   
Прочетен: 3150 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 11.12.2017 16:38


Тази манипулативна техника е една от най-старите, най-често използваните и най-често споменаваните, когато става дума за техниките за водене на спор, за манипулативно внушаващо въздействие върху аудиторията или върху опонента в дискусията.

Според моите наблюдения, тази техника е най-често използваната от нас българите, в междуличностното общуване. Да цитирам ли:
  • "За този ли ми говориш - та той няма дори основно образование, ти цениш мнението му!"
  • "Тази ли! - та тя е русофилка, не ща да я чуя!"
  • "Не го слушай, той си живее в чужбина, какво е седнал да ни критикува, да беше останал тук!"
От цитираното по-горе лесно можем да разкрием същността на тази толкова масово използвана техника:

Представлява реторичен похват, при който се напада личността на опонента, вместо да се оборват доказателствата, които той привежда в хода на дискусията.

image

От гл.т. на логиката се определя като неформална логическа грешка, а може да се класифицира и като логическа уловка. Често срещан и лесен похват за пренасочване на вниманието от качеството на доказателствата, привеждани от опонента,  към неговата личност.

Терминът Argumentum ad hominem е въведен от древноримските ретори в тяхната класификация на способите за убеждаване на аудиторията. Първоначално е означавал обръщане към емоциите, предрасъдъците и убежденията на слушателите , което не противоречи на принципите на ораторското изкуство.

Ad hominem има следната логическа форма:

  1. Лицето А формулира твърдение Х.
  2. За лицето А е известно нещо, описващо го в лоша светлина.
  3. Следователно твърдението на А е невярно.

Логическата некоректност на тази аргументация е очевидна: фактът, че лицето А е казало или направило нещо лошо не може да влияе по никакъв начин на истинността или неистинността на формулираното от него твърдение.

Видове Ad hominem:

  • ad personam («към личността») — критика на личността на опонента – съдържа критика към характера или специфични качества на личността, дори и към външния вид на опонента. Целта му е да се създаде негативно впечатление за опонента и като следствие – да се дискредитира онова, което твърди. Този некоректен логически похват често е ефективен (служи като червена херинга ), тъй като отклонява вниманието на атакувания от съдържателната страна на спора и го кара да се защитава.

ПРИМЕР:

„През осемдесетте години на миналия век, когато в СССР започна „перестройка“, тактиката у нас се промени. Вестниците започнаха да отговарят на акции на интелектуалци против властта. Отговаряха с публично оплюване, без да става ясно какво точно са направили тези лоши хора. Обикновено дисидентите биваха обвинявани в нещо съвсем друго – алкохолизъм, изневяра, съмнения за присвояване на пари. Това е така нареченият argumentum ad hominem, оплюваш самия човек, когато нямаш аргумент срещу тезата му. Но при комунистическото оплюване тезата на оплювания дори не се и споменаваше.“ (Владимир Левчев, Как се манипулира обществено мнение)

  • ad hominem circumstantiae  („към обстоятелствата“) — обяснение на позицията на опонента чрез обстоятелства, свързани с него. Посочват се обстоятелства, които уж обуславят защитаваната от опонента теза. Целта е да се внуши, че опонентът е предубеден и така да се създаде съмнение в истиността на казаното от него. Подобна логика също е погрешна: фактът, че опонентът има основания да изтъкне даден аргумент не влияе върху неговата пригодност от логическа гледна точка.

ПРИМЕРИ: „Той е зависим от никотина. Естествено, че ще защитава тютюнопушенето.“ (Ива Иванова. Борисов удари Ламбо, коментар във форума към публикацията)

Няма смисъл да слушаме какво казва опозицията за кризата, защото ще се възползват от намалението на данъците.“ Заб. Тук се прави намек, че опозицията прави предложенията за намаление на данъците за лична изгода, без да се отчита, че от тези предложения ще имат изгода почти всички граждани. (Логически заблуди)

  • ad hominem tu quoque («и ти също») — посочване на факта, че опонентът действа в разрез с изтъкваните от него аргументи  – обвинява опонента в разминаване между това, което твърди, и неговите действия. Най-известен пример за Ad hominem tu quoque е въпросът „А вие защо биете негрите?“ от стария виц от времето на комунизма: Американски журналист пита съветски ръководен другар „Защо не се спазват правата на политическите затворници, а последният след дълъг размисъл отговаря: „А вие защо биете негрите?“

Библиография:

Аргументите към човека – автореферат към дисертационен труд

Вени Марковски. Атака „Ад хоминем“ в Дигиталните медии. Речник на основните понятия.

Виолета Ашикова. Политическата комуникация в България: съвременна проекция в полето власт и опозиция

Иванка Мавродиева. Argumentum ad hominem в дебатите на Седмото Велико народно събрание (1990-1991). В: Проблеми на социолингвистиката, т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, 1995, 116-118.

Артур Шопенгауэр. Эристика, или Искусство побеждать в спорах

Уолтон Д. Аргументы ad hominem / Пер. с англ. Н. Я. Мазлумяновой. — М.: Институт Фонда «Общественное мнение», 2002. обзор книги

Michael Leff . Perelman, ad Hominem Argument, and Rhetorical Ethos




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: manipulation1001
Категория: Политика
Прочетен: 24754
Постинги: 6
Коментари: 1
Гласове: 5
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031