Блогът на zarumitu :: Никой не повярва на сълзите на това дете

Постинг

27.12.2010 17:15 - Никой не повярва на сълзите на това дете

Автор: zarumitu Категория: Новини

Прочетен: 17637 Коментари: 20 Гласове:

Последна промяна: 11.03.2013 03:44

Това се случи в САРИЛ към УМБАЛ - Плевен с Румяна Алексиева http://www.facebook.com/album.php?id=100001693098132&aid=9078
От Велизар Илиев. В разцвета на своята младост и физическа сила, без да е имала някакви минали заболявания или хронични такива, поради лекарско безхаберие, некомпетентност, небрежност и нечовешко отношение си замина от този свят в нечовешки мъки и страдания нашата дъщеря Румяна Алексиева, само на 20 години. Всичко започна с една обикновена ангина, в под следствие: дехидратация, съмнение за енцефалит, съмнение за хепатит БЕ, интоксикация на кръвта, параплегия на долни крайници, проводникова анестезия с ниво Th-8, пневмоторакс в ляво и направена торакоцентоза в ляво, двустранна пневмония - ИБВ, голяма декубитална рана в сакралната област с диаметър повече от 20 см. … и накрая смърт. Живеем в XXI век, векът на високо развити технологии, а една Университетска болница превърна детето ни в експеримент. Ядрено-магнитен резонанс, скенери, скопии, ехографии, ултразвук, рентгенографии, лумбални пункции и прочие, и не успяха да установят окончателна диагноза и да приложат правилно лечение. А една също така безсърдечна журналистка г-жа Поля Томова, вместо да отрази действителността на фактическата обстановка излезе в защита на лекарите, изпреварвайки събитията с добре изфабрикувана и скалъпена история, не отговаряща на истината. Успя да застави общественото мнение пред дилемата, на чия страна да застане, а в това число повлия и на останалите медии с призив към тях, цитирам: "И ако медиите се подведат, отидат до дома на въпросния "родител" и пуснат неговите словоизлияния, нещата излизат извън контрол"/".Това е историята, в която един човек се опита по-възможно най-циничния начин да използва медии и журналисти като бърсалки." Авторката Поля Томова успя да докаже, че неоправданите могат да бъдат смачкани само с едно заглавие в статията си. Всички електрони медии разпространиха статията в своите сайтове и към когото и да се обърна ми се затварят вратите. Няма справедливост, хората станаха егоистични и чуждата болка за тях не е болка. Хора, къде е разумът, къде е човечността и състраданието? Защо се приема за "чиста монета" написаното от медиите? Аз заявявам открито, че единствено на БТВ съм изпратил видеото с описание за случилото се и то не анонимно, защото си направих регистрация в "Аз. Репортерът",където качих видеото на 31.08.2010 г. Исках само едно - обществеността да види едно нечовешко отношение на тези, на които поверяваме здравето и живота си. Ако това се бе случило с вашето дете, как бихте постъпили? Никакви пари не съм искал, никакви пари не ще върнат детето ни. Не съм изпращал към нито една друга медия писмо, както твърди Поля Томова - авторка на статията:“Баща” се опитва да печели от смъртта на дъщеря си. След като БТВ не одобри и не излъчи материала изпратен от мен, то Поля Томова се възползва от информацията и тя използва журналистически методи, за да въздейства на общественото мнение. Възможно е тя да е препратила анонимно писмо към останалите медии, за което твърди, че са получили сърцераздирателното писмо, тя от къде знае, че са получили такова писмо? Дори фамилното име цитират еднакво всички, като я наричат: Румяна Андреева, а тя е Румяна Алексиева. Убеден съм, че тя е получила пари. Та тя е личен приятел с изпълнителния директор на УМБАЛ - ПЛЕВЕН Доц. д-р Димитър Стойков и неведнъж го защитава във вестник - БГ СЕВЕР, Където също има редовни интервюта с него: - http://bgsever.blog.bg/novini/2010/09/03/fatalna-lekarska-greshka-otnema-choveshki -jivot.600300   -                                                                           http://www.pleven.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=683&Itemid=56   - Главният редактор на БГ Север, отказа да публикува опровержението ми, и ми каза, че не зная с кого се захващам, че Поля Томова била толкова добра, че щяла да ме направи да не знам в коя държава съм роден. Във всички новинарски сайтове в интернет се отразява нейната статия. Дори в Разкрития. Ком Мариана Атанасова ме обвинява директно в убийство - художествено пресъздадена, написана свободно съчинение статия: Зловещо: Пастрок насилва и убива дъщеря си, и обвинява за смъртта й лекарите! Ето какви са изискванията към авторите на подобни недостоверни публикации: (Работа на сайта..
Разкрития. Ком търси автори, които да разработват теми по задание и да генерират теми от общия информационен поток. Става дума за дообогатяване на информацията в смисъла на много статии дневно.
Няма изисквания към местонахождението на авторите, иска се само да могат да пишат интересно и без грешки, да се справят с админа на WordPress, да имат голяма производителност и усет за интереса на читателите. Работата не е свързана с работно време и позволява вие да си определяте почивните дни. Позволява да работите и на други места.
Идеална е за колеги, които и сега работят в агенции, вестници или електронни медии и желаят да си докарат пари допълнително.
Ако изпълнявате тези условия, изпратете примерни теми, върху които бихте работили, и автобиография на мейла ни —[email redacted] или ни пишете в контактната форма ТУК.)
Пишат измислици, абсурди, без да са запознати с фактите, описват ме като "педофил",а Румяна като "наркоманка".Направих коментар и М. Атанасова се свърза с мен, пратих и доказателства по случая и тя се извини, че е била подведена, че съжалява за това, което е написала и изтри публикацията си. Но стореното е факт, аз съм посочен за изкупителната жертва и нейната публикация също успя да въздейства на общественото мнение. Разследване на РЗОК - Плевен направи проверка по случая с Румяна Алексиева и констатира много груби грешки и отпрати до други институции за становище по компетентност и вземане на решение за санкциите към УМБАЛ - ПЛЕВЕН. Полицията също приключи разследването, тяхното становище е, че няма виновни - причина за смъртта на пациентката е сърце. А Румяна казваше само, че не може да диша. Престъпление е да не и повярват, след като те самите я увредиха. Защо я изписаха в това състояние, защо избързаха да я изпишат. Прегледайте видеото и сами преценете. Посетете Гугъла и поставете СРИЛ - ПЛЕВЕН, вижте сами. А сега по същество:
Да не се гледа от хора със слаба психика и непълнолетни деца! Не вярвам на медиите, не вярвам и на лекарите. Не искам да оправдавам себе си, защото не съм извършил нищо не редно. Престъпление ли е да обичаш децата си? Та те са всичко за мен, без тях животът ни е празен, те са нашето продължение. Имам още две прекрасни дъщери, но те не могат да допълнят празнотата в моето сърце. Прегръщайки ги, аз изпитвам по-голяма болка, защото не мога вече да прегърна липсващото. Аз съм възрастен мъж, но няма ден, в който да не плача, сълзите сами бликват при всеки спомен за нея. А повярвай те ми, няма миг, в който да не си мисля за нея, от мига, в който се разболя. Въпросът се касае за Румяна Алексиева на 20 години от гр. Плевен. На 27.06.2010 Румяна вдига висока температура - 41 градуса. Призоваваме. Бърза помощ, но те отказват да дойдат и ни карат да се обърнем към ДЖИПИТО. На 28.06.10 Румяна посещава личния си лекар и поставената диагноза е АНГИНА. Назначена е медикаментозна терапия в къщи. Температурата не спада и вечерта се налага да извикаме СМП. Пристигналият лекар потвърждава диагнозата. На следващия ден Румяна няма температура, но няма и апетит, всичко повръща, дори и като пие вода. Вследствие на това, на четвъртия ден се налага да извикаме СМП. Лекарят я прегледа и каза, че организъма на пациента е обезводнен и трябва да я откараме в Спешно Отделение за подсилване със системи. В СО и направиха обстоен преглед и освен гастрит и ниско кръвно, не констатираха нищо друго. Направено бе ПКК, Рентгенова снимка, и др. изследвания, които са отбелязани в листа, който ни дадоха да предадем на личния лекар. Тъй като бяха и инжектирали деизипан от СО я отведохме в заспало състояние. Лекарят ни каза, че така ще бъде около два дни(омаяна).Румяна в това състояние изкара 24 часа. Извикахме личният лекар, а той от своя страна БМП и я откараха в Спешно Отделение - Плевен. На ново изследвания, рентгенови снимки, скенер, кръвни изследвания и не можеха да уточнят диагноза, направиха и лумбална пункция и също не констатираха диагноза. Назначиха я в инфекциозно отделение, а от там, понеже е получила гърчове я местят в САРИЛ към УНБАЛ - Плевен. Приемат я в състояние на кома с неизяснен произход. Нима това не доказва, че не са на ясно за какво ще я ликуват и ако е била още в самото начало в кома, защо не я вкараха направо в интензивно отделение, а я държаха почти целият ден в спешното? От там тръгват мъките както на Румяна, така и нашите. Лекарите не ни дават информация! Отговарят: Не знаем, ще чакаме, че бог ще реши и т.н. Падал съм на колене, целувал съм им ръцете, за да я спасят, а те казваха, че правят всичко необходимо. Когато излезе от кома не ни казаха, че долните и крайници са парализирани, това ни го съобщи тя. След комата Румяна се чувствуваше добре, хранеше се, помнеше всичко. Държаха я заради краката, но горкичкото разви пневмония, по-късно д-р Димитров от САРИЛ решил да направи някаква централка, тъй като нямало място къде да слагат системи, но за съжаление и пробива левият бял дроб и получила пневмоторакс. Тя не им се сърдеше - казваше: те, без да искат, те ще ме излекуват, но уви стана обратното. Не и повярваха, че не и достига кислород. Мислиха, че тя се глези, само за да я аспирират и я изписаха. На предния ден преди да я изпишат я заснех с личния си телефон. Сами преценете дали не е изоставена, как ще се оплаква ако не е така. Не казвам, че не са я лекували, но не знаеха от какво и всеки консулт доказва, че не са на ясно за болестта и. Казваха, че постоянно и се назначават нови скъпо струващи антибиотици, но те се делят на групи и ако помагат за едно, то вредят на друго. Замина си едно прекрасно същество от този свят, в такъв момент, в който животът и предлагаше своите блага. Трябва ли да се обръщам към световните медии   се види безсърдечието на лекарите и журналисти в родината ни. Не се боря за пари и слава, а искам само лекарите да кажат:,Да сбърках ме в преценката си, не трябва да се ръководим от лични подбуди и интереси, преди всичко здравето и грижата на пациента, та дори да не получа заплатата си."Когато я изписаха, аз казах на лекаря д-р Любенова: Докторе. Та тя не може да диша, не е ли за друго отделение, където ще се полагат адекватни грижи? Тя ми отговори, че никой не я искал в отделението си. Попитах я има ли нужда да закупя кислороден апарат и тя каза, че нямало такава нужда, пък и да има, не мога да си позволя да го закупя. Румяна до края си, казваше, че не и достига въздух. Горкото дете. НЕКА БОГ ПРОСТИ!!!Качил съм клип във VBOX7. com - потребител: zarumitu -

http://www.vbox7.com/play:cd4d3698   -  http://www.vbox7.com/play:50b17235 -
http://www.vbox7.com/play:62d62e52 - http://www.vbox7.com/play:63a43fda - http://www.facebook.com/video/video.php?v=109331592466610 -   http://www.facebook.com/video/video.php?v=109332972466472   - http://www.facebook.com/album.phpid=100001693098132&aid=9078   -    http://www.dailymotion.com/zarumitu

Дами и Господа, ще се опитам на кратко да Ви опиша житейската история на Румяна Алексиева, за неизживяно детство и несбъднати мечти. Във времето на новата история на България, тогава, когато хората излизаха по митинги, за да се борят за по-добър живот, за равноправие, за свобода на словото и печата, за вдигане стандарта на живот, за хуманно отношение и прочие. Януари месец 1990 година, се роди едно от децата на България, което неволно стана връстник на прехода към по-добър живот. Мама и тате кръстиха новият живот с името Румяна. Но още като бебе, съдбата не бе благосклонна към него. Едва навършило годинка, смъртта отнема баща и. Останало невръстно сираче, то е обградено от любовта и грижите на мама и баба, но и липсва бащината. Когато се запознах с майка и, Румяна бе на четири години. За възрастта си бе доста интелигентно, скромно и чувствено дете (хрисимо и любвеобилно), но се усещаше, че и липсва бащината любов и топлина. При срещите ни, тя все ми задаваше въпроса: Ще ми станеш ли тате? Да, аз и станах тате! През 1997 година, ни се роди дъщеря. Румяна се радваше много, че си има сестричка. Връщаше се от училище и отделяше цялото си време на по-малката си сестричка. Въпреки, че живеехме в преход, бяхме бедни, но това не ни пречеши да живеем в мир, любов и хармония. Работих само аз и малката Румяна съзнаваше, колко ни е трудно материално, да се грижим за тях. Никога не злоупотребяваше да се глези и да иска неща, които са непосилни за нашия бюджет. Казваше, нека има за сестричката ми. Дори от закуската си в училище носеше на сестричката си. Никога не казваше искам това, искам онова и т.н. Виждайки нейните връстници да са задоволени, тя не им завиждаше. Обичаше животните и децата, неведнъж е донасяла в дома ни пострадали котенца и кучета жертви на нечий злосторник и се грижеше за тях и ги ликуваше. Имаше хамстери и така ги бе приобщила, че те също живееха в хармония. Котката спеше в аквариума с хамстерите, играеше си с тях, без да ги наранява, кучето също спеше сгушено с котето и когато си играеха, то подскачаше от страни и лаеше без злоба по котето да не нарани хамстерите. Румяна обичаше и децата, като имаше контакт с някоя майка с малко дете, тя веднага искаше да поеме детето в скута си, да му се радва. През 2001 г. започнах работа във фирма с добро заплащане и стандарта ни на живот започна да се повишава. Парите ни стигаха за всичко и въпреки това, Румяна продължаваше да бъде скромна. Купих и мобилен телефон, за да има и тя като други деца. Но тя, вместо да се радва се упрекваше, че заради нея правим излишни разходи. Бе свикнала да живее скромно, без излишни капризи. Дори когато от училище ходиха на екскурзии, то горкичкото не показваше разочарование, че не е с другарчетата си. Всичко това съм наблюдавал, упреквал съм се, че не мога да подсигуря на децата си достойно съществуване и затова като се усетих по-силен, бързах да наваксам всичко, от което са били лишавани. Започнах да им купувам хубави дрешки, да ги глезя без те да искат това от мен, купувах ме повече неща за Румяна, не защото бе по-голяма, а защото да не се почувствува пренебрегната, че не ми е истинска дъщеря и така тя се превърна в нашето голямо глезено дете. И въпреки всичко тя не желаеше да бъде така. Казваше: Стига бе тате, това са излишни разходи. Само два пъти съм чувал да иска настоятелно нещо от мен. Когато бе на 17 години ми каза: Тате, ще те помоля само за едно, като навърша 18 години и стана пълнолетна искам да ми купиш кола! Естествено, изпълних желанието и. Другото, за което настояваше (когато бе в отделението на САРИЛ), бе молба, която не можах да изпълня, а тя бе: Тате, вземи ме на ръце и ме изнеси за малко на вън! Искам да видя хора, да видя природата, омръзна ми да гледам през прозореца керемидите на един покрив! Продължавам по същество разказа си за нея. След 8-ми клас, продължи образованието си и бе силен ученик, записа се в икономическа паралелка с тенденция в бъдеще да следва икономика. В училище се бе запознало с нови приятели и всички я обичаха и знаеха колко скромна и добра натура е. Тя рядко излизаше с приятели, от училище се прибираше в къщи, не обичаше да ходи по заведения и купони. Съученичките и идваха в къщи и с големи увещания я карахме да излиза с тях. Те имаха гаджета, нашата Румяна все още не. По-късно се запозна с едно прекрасно момче, излизаха заедно, но тя предпочиташе да е повече в къщи при семейството си. През 2007 г. Ни се роди още едно прекрасно момиченце, за съжаление не бе момче, от което имахме нужда, но децата са си деца, независимо от техния пол. Румяна пак бе щастлива и всеотдайна на малката си сестричка. Обграждаше я с такава любов и грижа, че всеки би завидял. Любовта на Румяна бе толкова силна към всеки член от семейството ни, че сякаш тя бе наш родител. Бе всеотдайна. Няма такова същество равна на себе си. Чиста душа човешка, сравнима с Ангел в човешки образ, без омраза и злоба, без предразсъдъци, без завист, а изпълнена само с добродетели, човек изпълнен с любов и загриженост към всяко живо същество. Нямаше щастливо детство, не успя да реализира и мечтите си. Остави само след себе си, светъл спомен за нейния скромен кратък живот и голяма болка в сърцата ни. Тези, които я познават, знаят, че всичко написано за нея е самата действителност. Нека почива в мир! СБОГОМ РУМИ!!!

Нагоре

Тагове: новини, здраве, медии, хора, регионални, болни, нарушени права, без коментар, блогове,

Гласувай:

Вълнообразно

Подобни постинги

Дойче Веле откри кореспондентски пункт в...
Успехът обича смелите, а смелите са тези...
Начин да имате изобилие от собствени пар...

Прочелите постинга прочетоха и:

Спечели пари от блога си с Google AdSens...
ДА ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА
Александър Солженицин: Комунизмът идва, ...

Следващ постинг

В памет на Румяна Алексиева

Коментари

1. анонимен - за Руми
28.12.2010 00:46

знам,че можеха да я спасят ,видях го