Не е честно да погребваме децата си !

Поклон пред паметта на Руми!

Мили родители,недопускайте утрештният ден някои други да преживеят тази трагедия която се случи на нас.Нека празнуваме рожденните дни на децата си,а не да правим помени!Посетете този сайт и дайте своят глас! http://www.ipetitions.com/petition/zdraveopazvane-reforma/

Няма ненаказано зло. Само не тровете душите си.
Валя

Ужасно е, че стават такива неща.

Поклон пред паметта и.Да почива в мир..

милото....милото дете!!!!Дано почива в мир..

Не бива да се случват тези трагедии... Най-страшното се е случило в семейството. Не може човек да се примири. Болката е прекалено силна, за да се забрави. Спомените са прекалено ярки, за да се отмине ,,грешката,,. Как да простиш? Непростимото... Спи своя сън, скъпо дете!

О! Съжалявам! :-(( Напомни ми на една моя приятелка. Почина от левкемия, беше само на 19...

Благодаря на Всички които почетохте паметта и!Бог да Ви благослови!!!

Няма по-голяма трагедия от това... Не знам думи за утеха.
Но съм вярваща и ще ви напиша един стих от Библията, който може да ви даде надежда, че отново може да бъдете заедно с детето си... за съжаление - не тук и не сега, а в един бъдещ живот, след Второто пришествие на Исус Христос:
"Не желаем братя да останете в неизвестност за онези, които умират, за да не скърбите като другите, които нямат надежда. Защото ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исус Бог ще приведе заедно с Него."
Това пише ап. Павел в 1Сол.4: 13 и 14

Спи дете,спи своя сън Руме,Липсваш ни на Всички,а най вече на твоите родители,те тъгуват по теб. Бди над тях там от небето,бди над сестричките си .Вечна ти памет.

"Но както е писано: "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, ща Бог е приготвил за ония, които Го обичат" (1Кор. 2:9).

"И зная, че Неговата заповед е живот вечен... Да не се смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте. В дома на Отца Ми има много жилища..." (Йоан. 12:50; 14:1-2).

Загубата на близък и любим човек е нещо необяснимо с думи.То се изживява и само тези които го изпитват знаят какво е в действителност душевното страдание.Колкото и съвети да получава ме за утеха, ние не ще се примирим,не ни се иска да приемем реалността.Всеки носи своята мъка индивидуално и я преживява по своя си начин.Едни са сантиментални и чувствени натури,други са с по твърд характер - таят мъката скрита в душите си и не я показват.Но и при двата случая,мъката остава за винаги.За загубата на любим човек няма утеха,не можем да ги забравим,те са в нашите спомени.Всяко кътче където са били,всеки предмет до който са се докосва ли,всяко действие което са извършвали,улиците по които сме преминава ли заедно не ще ни позволят да ги забравим.Те за винаги остават в паметта ни и винаги ще ни боли.А колко ми се иска да бях на тяхното място.Аз така го усещам и изживявам.Нека почиват в мир!Вечна им памет!

Страшно съжалявам! И моето единствено момченце почина на 19 години.

Също съжалявам!Приемете най-искрени съчуствия за сполетялата Ви загоба !
Нека децата ни почиват в мир!!!

Току-що прочетох и трите ви първи постинга, за да разбера за какво е блогът ви, и сега плача... Бог да прости и вечна памет на детето ви! Дано и вашата болка бъде облекчена някак.................. Ако това е възможно.............

Moite nai-iskreni syboleznovaniq :( ne e spravedlivo mladi hora da si otivat ... Iskam da se obyrna kym semeistvoto na momi4eto i da gi pokanq tazi sybota 26.11.2011 godina pred Ob6tinata na grad Pleven ot 11 4asa na protest sre6tu lekarskite gre6ki.Shte se nosi sve6ti4ka i cvete za vsi4ki izgubeni du6i poradi lekarsko bezhaberie (stava vypros za naskoro po4inalite rodilki i ne samo ... ;( ) facebook :http://www.facebook.com/event.php?eid=303397603018177