Постинг
26.08.2014 09:40 -
Днес е черна дата
На днешния ден преди четири години, поради лекарско безхаберие, некомпетентност и нечовешко отношение си отиде от този свят едно прекрасно дете. Румяна Алексиева, намери тук в този блог, своята паметна плоча. Остана в сърцата на много блогъри и читатели. Именно тук, тя получи своята реабилитация на очернената и памет, след като журналистката Поля Томова от вестник " БГ СЕВЕР", написа поръчкова статия в защита на лекарите от УМБАЛ "Георги Странски" - Плевен. Връзките на тогава изпълняващия изпълнителен директор Доц. д-р Димитър Стойков с политика Цецка Цачева и ПП ГЕРБ, която издигна кандидатурата му за кмет на град Плевен, изиграха решаваща роля за не разгласа и потулване на случая. Поля Томова в своя статия написа несъществуваща версия за причините довели до смъртта на Румяна, че е била наркоманка, а действията на лекарите били адекватни, опитвайки се да спасят живота и. Тази статия бе копи пействана в много електрони издания, благодарение на вашата подкрепа приятели и блогъри, всички те бяха изтрити, включително и от сайта на БГ СЕВЕР. Но тази статия изигра своята решаваща роля, случаят не бе отразен от сериозните медии. Каква несправедливост! Влиянието на Доц. д-р Димитър Стойков повлия и на разследването чрез манипулирани експертизи, че влошеното състояние (инсиктокация на организма) се дължало на системна употреба на алкохол. Как го установиха? При все това, че Румяна бе на 20 години и никога не е употребявала алкохол.
За нея…
Дами и Господа, ще се опитам на кратко да Ви опиша житейската история на Румяна Алексиева, за неизживяното и детство и несбъднати мечти. Във времето на новата история на България, тогава, когато хората излизаха по улиците и организираха митинги, за да се борят за по-добър живот. За равноправие, за свобода на словото и печата, за вдигане стандарта на живот, за хуманно отношение, за нови демократични промени. В зората на новото време, в месец януари на 1990 година, се роди едно от децата на България и което неволно стана връстник на прехода към по-добър живот. Първа рожба за мама и тате. Щастливите родители, кръстиха новият живот с името Румяна. Но още като бебе, съдбата не бе благосклонна към нея… Едва навършила годинка, смъртта отнема баща и. Останало сираче, тя е обградено от любовта и грижите на мама и баба, но липсата на бащино присъствие, оставят отпечатък в съзнанието на невръстното дете. Когато се запознах с майка и, Румяна бе на четири години. За възрастта си бе доста интелигентно, любвеобилно, скромно и чувствено дете, но се усещаше, че и липсва бащината любов и топлина. При срещите ни, тя все ми задаваше въпроса: Ще ми станеш ли тате? Да, аз и станах баща, ожених се за майка и. През 1997 година ни се роди дъщеря. Румяна се радваше много, че си има сестричка. След училище бързаше да се прибере у дома, за да отдели цялото си време и внимание на по-малката си сестричка. Въпреки, че живеехме в преход, бяхме бедни, но това не ни пречеше да живеем в мир, любов и хармония. Работих само аз и малката Румяна съзнаваше, колко ни е трудно да се грижим за тях. Никога не злоупотребяваше да се глези и да иска неща, които са не по-силни за нашия бюджет. Винаги казваше, нека има за сестричката ми. Дори от закуската си в училище, тя носеше на малката си сестричка. Никога не казваше искам това, искам онова, не проявяваше претенции. Виждайки нейните връстници да са задоволени, то тя не им завиждаше. Обичаше животните и децата, неведнъж е донасяла в дома ни, пострадали котенца и кучета, станали жертви на нечий злосторник. Грижеше се за тях и ги лекуваше. Отглеждаше котка, куче и хамстери. Така ги бе приобщила, че те също живееха дружелюбно и в хармония. Котката спеше в аквариума с хамстерите, играеше си с тях, без да ги наранява. Кучето също спеше сгушено с котето и когато котката си играеше с хамстерите, то подскачаше от страни и лаеше без злоба по котето да не нарани хамстерите. Румяна също обичаше и децата, като имаше контакт с някоя майка с малко дете, тя веднага искаше да поеме детето в скута си, за да му се порадва. През 2001 г. започнах работа във фирма, която ми предлагаше добро заплащане. Стандартът ни на живот започна да се повишава. Парите, които печелих, стигаха за всичко и въпреки това, Румяна продължаваше да бъде скромна. Купих и мобилен телефон, за да има и тя като други деца. Но тя, вместо да се радва се упрекваше, че заради нея правим излишни разходи. Бе свикнала да живее скромно, без излишни капризи. Дори когато от училище ходиха на екскурзии, а ние не сме имали финансовата възможност, горкичкото не показваше разочарование, че не е с другарчетата си. Всичко това съм наблюдавал, упреквал съм се, че не мога да подсигуря на децата си достойно съществуване и затова като се усетих по-силен, бързах да наваксам всичко, от което са били лишавани. Започнах да им купувам хубави дрешки, да ги глезя без те да искат това от мен, купувах повече неща за Румяна, не защото бе по-голяма, а за да не се почувства пренебрегната, че не ми е истинска дъщеря. И така тя се превърна в нашето голямо глезено дете. И въпреки всичко тя не желаеше да бъде така. Казваше: Стига бе тате, това са излишни разходи. Само два пъти съм чувал да иска настоятелно нещо от мен. Първият път, когато бе на 17 години, каза ми: Тате, ще те помоля само за едно, като навърша 18 години и стана пълнолетна, искам да ми купиш кола! Естествено изпълних желанието и. Второто желание, за което настояваше (когато бе в отделението на САРИЛ), бе молба, която не можах да изпълня, а тя бе: Тате, вземи ме на ръце и ме изкарай за малко на вън, искам да видя хора, да видя природата, омръзна ми да гледам през прозореца керемидите на един покрив. Съжалявам много, че не изпълних това и желание, а то бе последното в живота и. След завършване на прогимназия, Руми продължи образованието си, бе силен ученик, записа се в икономическа паралелка с тенденция в бъдеще да следва икономика. В новото училище се бе запознало с нови приятели. Всички я обичаха и знаеха колко скромна и добра натура е. Тя рядко излизаше с приятели, от училище се прибираше в къщи, не обичаше да ходи по заведения и купони. Съученичките и идваха в дома ни, и с големи увещания я карахме да излиза с тях. Те имаха гаджета, нашата Румяна все още не. По-късно се запозна с едно прекрасно момче, излизаха заедно, но тя все предпочиташе да е повече в къщи, при семейството си. През 2007 г. Ни се роди още едно прекрасно момиченце, за съжаление не бе момче, от което имахме нужда, но децата са си деца, независимо от техния пол. Румяна отново бе щастлива, че си има още една сестричка. Обграждаше я с такава силна обич и грижа, че всеки би завидял. Любовта на Румяна бе толкова силна към всеки член от семейството ни, че сякаш тя бе наш родител. Бе всеотдайна. Няма такова същество равна на се беси. Чиста душа човешка. Сравнена с Ангел в човешки образ, без омраза и злоба, без предразсъдъци, без завист, а изпълнена само с добродетели. Човек с любов и загриженост към всяко едно живо същество. Тя нямаше щастливо детство, не успя да реализира и мечтите си. Остави след себе си светъл спомен за нейния скромен кратък живот и голяма болка в сърцата ни. Тези, които я познават, знаят, че всичко написано за нея, е самата действителност.
.....................................................................................................................................................................
Те написаха за теб:
injir написа: Наречена
dnevnici/2011/03/27/narechena.717407injir.blog.bg/lichni-
stela50 написа : МОЛБА ...
stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/04/05/molba.722988
Тя остана завиниаг на 20 години... Румяна Алексиева
stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2014/07/28/v-pamet.1284647
mt46 написа: ЗАДУШНИЦА /в памет на Румяна Алексиева/
mt46.blog.bg/izkustvo/2011/02/26/zadushnica-v-pamet-na-rumiana-aleksieva.694496
pevetsa написа: За Румито, почивай в мир!
pevetsa.blog.bg/muzika/2011/02/27/za-rumito-pochivai-v-mir.695278
sladyr4eto87 написа : В памет на Румяна Алексиева
sladyr4eto87.blog.bg/poezia/2011/02/26/v-pamet-na-rumiana-aleksieva.694144
fartuni2011 (Снежана Банева) написа: Здравеопазването и ние № 10,Какво се случи с Румяна Алексиева?І част.
fartuni2011.blog.bg/nohttp://fartuni2011.blog.bg/novini/2011/03/18/zdraveopazvaneto-i-nie-10-kakvo-se-sluchi-s-rumiana-aleksiev.710710
fartuni2011.blog.bg/novini/2011/03/25/zdraveopazvaneto-i-nie-11-kakvo-se-sluchi-s-rumiana-aleksiev.716408
ПОЧИВАЙ В МИР!
За нея…
Дами и Господа, ще се опитам на кратко да Ви опиша житейската история на Румяна Алексиева, за неизживяното и детство и несбъднати мечти. Във времето на новата история на България, тогава, когато хората излизаха по улиците и организираха митинги, за да се борят за по-добър живот. За равноправие, за свобода на словото и печата, за вдигане стандарта на живот, за хуманно отношение, за нови демократични промени. В зората на новото време, в месец януари на 1990 година, се роди едно от децата на България и което неволно стана връстник на прехода към по-добър живот. Първа рожба за мама и тате. Щастливите родители, кръстиха новият живот с името Румяна. Но още като бебе, съдбата не бе благосклонна към нея… Едва навършила годинка, смъртта отнема баща и. Останало сираче, тя е обградено от любовта и грижите на мама и баба, но липсата на бащино присъствие, оставят отпечатък в съзнанието на невръстното дете. Когато се запознах с майка и, Румяна бе на четири години. За възрастта си бе доста интелигентно, любвеобилно, скромно и чувствено дете, но се усещаше, че и липсва бащината любов и топлина. При срещите ни, тя все ми задаваше въпроса: Ще ми станеш ли тате? Да, аз и станах баща, ожених се за майка и. През 1997 година ни се роди дъщеря. Румяна се радваше много, че си има сестричка. След училище бързаше да се прибере у дома, за да отдели цялото си време и внимание на по-малката си сестричка. Въпреки, че живеехме в преход, бяхме бедни, но това не ни пречеше да живеем в мир, любов и хармония. Работих само аз и малката Румяна съзнаваше, колко ни е трудно да се грижим за тях. Никога не злоупотребяваше да се глези и да иска неща, които са не по-силни за нашия бюджет. Винаги казваше, нека има за сестричката ми. Дори от закуската си в училище, тя носеше на малката си сестричка. Никога не казваше искам това, искам онова, не проявяваше претенции. Виждайки нейните връстници да са задоволени, то тя не им завиждаше. Обичаше животните и децата, неведнъж е донасяла в дома ни, пострадали котенца и кучета, станали жертви на нечий злосторник. Грижеше се за тях и ги лекуваше. Отглеждаше котка, куче и хамстери. Така ги бе приобщила, че те също живееха дружелюбно и в хармония. Котката спеше в аквариума с хамстерите, играеше си с тях, без да ги наранява. Кучето също спеше сгушено с котето и когато котката си играеше с хамстерите, то подскачаше от страни и лаеше без злоба по котето да не нарани хамстерите. Румяна също обичаше и децата, като имаше контакт с някоя майка с малко дете, тя веднага искаше да поеме детето в скута си, за да му се порадва. През 2001 г. започнах работа във фирма, която ми предлагаше добро заплащане. Стандартът ни на живот започна да се повишава. Парите, които печелих, стигаха за всичко и въпреки това, Румяна продължаваше да бъде скромна. Купих и мобилен телефон, за да има и тя като други деца. Но тя, вместо да се радва се упрекваше, че заради нея правим излишни разходи. Бе свикнала да живее скромно, без излишни капризи. Дори когато от училище ходиха на екскурзии, а ние не сме имали финансовата възможност, горкичкото не показваше разочарование, че не е с другарчетата си. Всичко това съм наблюдавал, упреквал съм се, че не мога да подсигуря на децата си достойно съществуване и затова като се усетих по-силен, бързах да наваксам всичко, от което са били лишавани. Започнах да им купувам хубави дрешки, да ги глезя без те да искат това от мен, купувах повече неща за Румяна, не защото бе по-голяма, а за да не се почувства пренебрегната, че не ми е истинска дъщеря. И така тя се превърна в нашето голямо глезено дете. И въпреки всичко тя не желаеше да бъде така. Казваше: Стига бе тате, това са излишни разходи. Само два пъти съм чувал да иска настоятелно нещо от мен. Първият път, когато бе на 17 години, каза ми: Тате, ще те помоля само за едно, като навърша 18 години и стана пълнолетна, искам да ми купиш кола! Естествено изпълних желанието и. Второто желание, за което настояваше (когато бе в отделението на САРИЛ), бе молба, която не можах да изпълня, а тя бе: Тате, вземи ме на ръце и ме изкарай за малко на вън, искам да видя хора, да видя природата, омръзна ми да гледам през прозореца керемидите на един покрив. Съжалявам много, че не изпълних това и желание, а то бе последното в живота и. След завършване на прогимназия, Руми продължи образованието си, бе силен ученик, записа се в икономическа паралелка с тенденция в бъдеще да следва икономика. В новото училище се бе запознало с нови приятели. Всички я обичаха и знаеха колко скромна и добра натура е. Тя рядко излизаше с приятели, от училище се прибираше в къщи, не обичаше да ходи по заведения и купони. Съученичките и идваха в дома ни, и с големи увещания я карахме да излиза с тях. Те имаха гаджета, нашата Румяна все още не. По-късно се запозна с едно прекрасно момче, излизаха заедно, но тя все предпочиташе да е повече в къщи, при семейството си. През 2007 г. Ни се роди още едно прекрасно момиченце, за съжаление не бе момче, от което имахме нужда, но децата са си деца, независимо от техния пол. Румяна отново бе щастлива, че си има още една сестричка. Обграждаше я с такава силна обич и грижа, че всеки би завидял. Любовта на Румяна бе толкова силна към всеки член от семейството ни, че сякаш тя бе наш родител. Бе всеотдайна. Няма такова същество равна на се беси. Чиста душа човешка. Сравнена с Ангел в човешки образ, без омраза и злоба, без предразсъдъци, без завист, а изпълнена само с добродетели. Човек с любов и загриженост към всяко едно живо същество. Тя нямаше щастливо детство, не успя да реализира и мечтите си. Остави след себе си светъл спомен за нейния скромен кратък живот и голяма болка в сърцата ни. Тези, които я познават, знаят, че всичко написано за нея, е самата действителност.
.....................................................................................................................................................................
Те написаха за теб:
injir написа: Наречена
dnevnici/2011/03/27/narechena.717407injir.blog.bg/lichni-
stela50 написа : МОЛБА ...
stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/04/05/molba.722988
Тя остана завиниаг на 20 години... Румяна Алексиева
stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2014/07/28/v-pamet.1284647
mt46 написа: ЗАДУШНИЦА /в памет на Румяна Алексиева/
mt46.blog.bg/izkustvo/2011/02/26/zadushnica-v-pamet-na-rumiana-aleksieva.694496
pevetsa написа: За Румито, почивай в мир!
pevetsa.blog.bg/muzika/2011/02/27/za-rumito-pochivai-v-mir.695278
sladyr4eto87 написа : В памет на Румяна Алексиева
sladyr4eto87.blog.bg/poezia/2011/02/26/v-pamet-na-rumiana-aleksieva.694144
fartuni2011 (Снежана Банева) написа: Здравеопазването и ние № 10,Какво се случи с Румяна Алексиева?І част.
fartuni2011.blog.bg/nohttp://fartuni2011.blog.bg/novini/2011/03/18/zdraveopazvaneto-i-nie-10-kakvo-se-sluchi-s-rumiana-aleksiev.710710
fartuni2011.blog.bg/novini/2011/03/25/zdraveopazvaneto-i-nie-11-kakvo-se-sluchi-s-rumiana-aleksiev.716408
ПОЧИВАЙ В МИР!
Вълнообразно
9-10 януари 2011 г. или скриха бомбардир...
Една звездичка няма да целува мама
СВЕЩИЧКА ЗА ГЕРОИТЕ ОТ ФУКУШИМА И ЗА НАС...
Една звездичка няма да целува мама
СВЕЩИЧКА ЗА ГЕРОИТЕ ОТ ФУКУШИМА И ЗА НАС...
ПОТРЕСАВАЩО - ПРЕДКОЛЕДНИ ХАКЕРИ
УБИЙСТВОТО НА НЕМЦОВ И ЛОГИКАТА НА ДИКТА...
И какво като ОМИКРОН е тръгнал от ваксин...
УБИЙСТВОТО НА НЕМЦОВ И ЛОГИКАТА НА ДИКТА...
И какво като ОМИКРОН е тръгнал от ваксин...
Следващ постинг
Предишен постинг
Тя бди над вас, тя със сигурност е в един по-светъл и добър свят, вашият Ангел... Прегръщам ви, мили родители!
цитирайДано да е щастлива и сега.
Светла й памет!
цитирайСветла й памет!
Тъжна годишнина.:(
цитирайЗа съжаление, от некадърници и безчувствени хора, много български деца си отидоха, ей така, без време. Светла и памет и дано споделената мъка, намали Вашата.
цитирай
5.
анонимен -
Такава загуба е непрежалима. Но ...
26.08.2014 17:45
26.08.2014 17:45
Такава загуба е непрежалима. Но медицината вече е в колапс, впрочем както и всичко останало.
цитирайПиша нашата, защото винаги съм я чувствала като член
на нашето блогово семейство, в много случаи нейната усмивка
ми даваше сили и вяра... Толкова ведра и красива усмивка !
Прочетох писаното за нея от търсещите оправдание медицински
работници... вместо достойно да понесат своята отговорност,
те обсипваха семейството с все по-тежки думи и квалификации.
И досега не мога да си обясня и да забравя...
Каквото и да напиша за утеха... все е малко...
Споделяме вашата мъка, мили приятели... от сърце и душа.
Прегръщам всички ви, цялото семейство с най-добри чувства !
цитирайна нашето блогово семейство, в много случаи нейната усмивка
ми даваше сили и вяра... Толкова ведра и красива усмивка !
Прочетох писаното за нея от търсещите оправдание медицински
работници... вместо достойно да понесат своята отговорност,
те обсипваха семейството с все по-тежки думи и квалификации.
И досега не мога да си обясня и да забравя...
Каквото и да напиша за утеха... все е малко...
Споделяме вашата мъка, мили приятели... от сърце и душа.
Прегръщам всички ви, цялото семейство с най-добри чувства !
Светла й памет....
цитирайпочива в мир!
цитирайБог да прости!
Светла да е паметта й!
цитирайСветла да е паметта й!
Помилуй Господи децата на България!
Нека Божията майка Ви укрепи да извървите пътя си мили родители. Нашите ангели са молитвеничета на небето. Бог да ни укрепи във вярата надеждата и любовта!
Ели
цитирайНека Божията майка Ви укрепи да извървите пътя си мили родители. Нашите ангели са молитвеничета на небето. Бог да ни укрепи във вярата надеждата и любовта!
Ели
Много красиво момиче, моите съболезнования за загубата и.
цитирайЧетири усилни години... И още ще дойдат и ще отминат, но усмивката на Руми - никога повече... Болката не отминава, свикваш с нея.
Светла й памет!
цитирайСветла й памет!
И на вашите - също... Бог да е с вас!
Просълзявам се като чета всичко това... И снимките...
цитирайПросълзявам се като чета всичко това... И снимките...