http://www.facebook.com/pages/Iminent-Emoticons-and-Winks-for-your-Wall-Comments-and-Chat/145594985468188#!/video/video.php?v=138362109563558  Без теб пуст е всеки ден.Без теб боли. Защо замина си от нас?Остави ни сами, душите ни са пусти,очите ни са празни...търсят те на всякъде и във всичко,а теб те няма.Къде си мило?На небето ,или в земята черна?Знаем не ще се върнеш вече,а колко много ни липсваш.Малка Тони пита:Къде е кака Руми?Искам кака Руми!Как да обясним на едно четири годишно дете,че ти си вече Ангел,че си на небето и бдиш над нея.Но тя те търси,липсваш и.Малката душица също страда.А сестра ти Наталия как да те забрави,къде е най-добрата и приятелка? Уединена,тя също страда,мълчаливо,а очите и са влажни.Нищо не може да те замести.Наруши се нашата хармония и цялост.Все едно на човек да му отстранят ръката и да забрави за това.Погледне ли се,ще види,че тя липсва.Тъгата в нас е огромна,не те виждаме през прозореца да идваш,стаите са пусти без твоето присъствие,без твоят глас,без твоят смях.Няма го вече усмихнатото лице на вратата да ни кажи:Здравей те!Останаха ни само спомени  за теб и болката в душите ни.Почивай в мир мило дете!!!
От мама,тати и сестри.

 

 

И навел главата си в мълчание, ще прегърна твоите близки, и ще ги Благословя с МИР!

Сълзи,сълзи,сълзи...непрежалима оставаш ти и колко много ни боли.
Липсваш ни дете,обичаме те и раната в душите ни расте.Търсим те във всяка сянка,във всеки шум,да те зърнем,да те видим,да те чуем, но уви.

Бих искала да съм фея, която може да върне това прекрасно дете при родителите му, но не съм и никой не може да стори това.
В началото на 1999 г.на един ден погребахме мой племенник на 27 г., който имаше дъщеря на 4 г. и племенник на съпруга ми на 20 г. Болката от загубата не изчезва с годините, само се молим младите душички да са някъде на по-добро място.

Благодарим Ви за съчуствието и Вашата съпричастност!

такова нещо трудно се преодолява. Сега пиша и плача,защото от опит знам какво е на сърчицето ти. Времето лекува. Дай си сама мир иначе ще ти е още по-трудно. Моят татко почина преди 7 месеца,а аз бях в Кения. Нямаше начин да се прибера да го изпратя.Както винаги вечният пътник закъсня.
Всеки ден преглъщам сълзите си,защото почти никога не плача,знам,че са в един по - добър свят от този и непрекъснато са с нас.Бог да ги прости.
Прегръщам ви силно и дай Боже един ден пак да се усмихнете.

Посланието Ви е отправено към мама и Ви благодари,както и на Всички хора които и вдъхват сили да преодолее мъката в името на другите две деца,които имаме!
Приемете нашите съболезнования за загубата на Вашият баща! Поклон пред паметта им!

Тази болка няма да стихне, но задари другите две душички трябва да направите възможното да продължите...Те също имат нужда да им се вдъхне смелост, да им се пресушат сълзите от това, че обичаната кака я няма...Много, много ви е трудно...

А вие родители бъдете силни, знам че не ви е лесно, но се опитайте поне малко да се усмихвате заради Руми, защото може би от някъде тя ви гледа!

Нека е лек пътят й нагоре , а ние ще си спомняме за момичето с хубава усмивка!

много лъчезарно дете..................................